Съдържание – бр.6, 2015г. А. Дарджиков: “Уважаеми Колеги” – стр.1 Представяме Ви: “Фуражни храни” ООД в Ловеч– стр.2 Юбилей: 25 години фирма “Агроелит-Митов” в Търговище– стр.4 Зърненият пазар 2015-2016 г.– стр.12 ТЕХНОЛОГИИ И КАЧЕСТВО НА ФУРАЖИТЕ Н. Шонов: Фактори, които влияят върху смилането при производството на комбинирани фуражи – стр.14 Практически модел за изследване и определяне на хомогенността и контаминацията във фуражните предприятия: - Методика за определяне на хомогенността на смесване на компонентите в комбинирани фуражи във фуражния завод “Бонмикс” в Ловеч – стр.17 - Извършване на процедура на тест за хомогенност и определяне на равнището на контаминация на линия за производство на комбинирани фуражи във фуражния завод “Протеин - 98” в Шумен – стр.19 ФУРАЖНИ СУРОВИНИ И КОМПОНЕНТИ J. Nold Jr.: Науката зад Alltech – стр.21 ХРАНЕНЕ А. Христов - Хранене на млечни крави в САЩ – стр.24 Н. Тодоров - Стартерни смески или протеинов концентрат за телета – стр.30 ИНФОРМАЦИЯ Ф. Аделхолм - Фирма Muyang в Европа и България – стр.33

Зърненият пазар 2015-2016 година

СВЕТОВЕН БАЛАНС НА ЗЪРНО

Световното производство на пшеница и маслодайни култури през 2015-2016 г. е рекордно високо. Американският департамент по земеделие оценява световното производство на пшеница на 733 млн. тона и крайни наличности на 228 млн. тона. Крайните наличности за юни 2016 г. се предвиждат да бъдат с 16 млн. тона по-високи от юни 2015 г. и с 35 млн. тона по-големи от юни 2014 година. Производството на мека и твърда пшеница в Европейския съюз се оценява на 155 млн.тона, или само с 1 млн. тона по-малко от предходната година. Крайните наличности за юни 2016 г. се определят на 15,5 млн. тона, или с 2,5 млн. тона повече от предходната година. Производството на пшеница в Русия и Украйна е съответно 61 млн. тона и 27 млн. тона спрямо 59 млн. тона и 24,5 млн. тона през 2014 година.

Световното производство на царевица през 2015 г. е по-малко от 2014 г. поради продължителната суша и намалелите добиви в Европейския съюз. Произведената царевица в Европейския съюз е 58 млн. тона спрямо 76 млн. тона за миналата година. Европейският съюз ще внесе 8 млн. тона повече царевица от миналата година, за да компенсира спадналото производство.

Един от най-значителните фактори на пазара на царевица за 2015 година е рекордното производство в Бразилия - 85 млн. тона, или 5 млн. тона повече от предходната година. Производството на царевица в Украйна е 25 млн. тона спрямо 28 млн. тона миналата година.

Добитата соя за 2015 г. се оценява на 320,5 млн. тона спрямо 319 млн. тона за миналата година и на 283 млн. тона през 2013 г. Крайните наличности за 2015-2016 г. са 85 млн. тона, или повече 7 млн. тона от миналата година и 23 млн. тона от 2013/2014година.

Цените на основните суровини (вкл. метали, въглища, руда, петрол, земеделски суровини) спадат или са в нисходяща тенденция от 2011 г. насам поради липса на съществени климатични проблеми и стагниращо потребление вследствие на бавните темпове на развитие на световната икономика.

Основен фактор на пазара на зърното и маслодайните култури е Китай. Производството и крайните наличности на пшеница и царевица в Китай през последните три години значително нарастват. Поради забавяне на темпа на икономическото развитие китайското правителство възнамерява да промени политиката си на поддържане на високи цени на вътрешния пазар и стимулиране на производството. Очаква се в близко бъдеще правителството да вземе решение да продава на търг част от резерва на пшеница и царевица, чието количество между 180 и 220 млн. тона.

Световното производство на зърно и на маслодайни култури през последните 10 години значително се увеличи поради високата доходност на производството на биоорива. За тези години площите, засети със зърно и маслодайни култури, са увеличени с около 70 млн. хектара. В резултат на спада на цената на петрола през последните 10 месеца производството на биогорива се очаква да стагнира и дори да намалява през следващите няколко години. Цената на петрола вероятно ще варира между 40 и 80 долара на барел през следващите 2 години поради растящото производство на шистов газ и петрол основно в САЩ.

Тежкият баланс на зърно и маслодайни култури се очаква да натиска цените през следващите няколко години. Скок в цените е възможен единствено при сериозен климатичен проблем. За момента климатът в Северното полукълбо като цяло е благоприятен за сеитба и подготовка на зимните култури. В Южното полукълбо има опасения, че “Ел Ниньо” може да доведе до сериозно засушаване в Австралия, но засега там климатът не се отклонява значително от нормалния и реколтата на пшеница тази година се очаква да достигне 25 млн. тона спрямо 26 млн. тона за предходната година.

По отношение на маслодайните култури пазарът ще следи отблизо климата в Южна Америка през следващите няколко месеца. За момента се очаква производството на соя в Бразилия и Аржентина да достигне нов рекорд през 2016 г. от 157 млн. тона.

БАЛАНС НА ЗЪРНОТО В БЪЛГАРИЯ

В България оценяваме производството на пшеница тази година на 4,7 млн.тона в сравнение с 4,9 млн.тона за миналата година. Очакваният износ на пшеница е 3 млн. тона, от които половината вече са изнесени. Цените на вътрешния пазар вероятно ще се задържат между 270 и 300 лв. на тон. Покачване на тези цени би било възможно единствено в случай, че климатът през зимата и пролетта в Северното полукълбо застраши сериозно реколтата на пшеница през следващата година.

Оценяваме производството на царевица на 2,3 млн. тона в сравнение с 3,2 млн.тона за 2014 г. Сериозният спад в производството се дължи на сушата и високите температури, продължили от края на юни до края на август. Цената на царевицата на международния пазар е под силен натиск поради агресивното предлагане на украинска и на бразилска царевица на пазара. За да запази конкурентността си в основните страни вносителки, царевицата трябва да се задържи на по-ниска цена от тази на пшеницата с около 5 до 10 евро/тон. Очакваме тази тенденция да се задържи през следващите няколко месеца. Затова, въпреки свиването на производството в България тази година цената на царевица се очаква да остане под цена- та на пшеницата.

Цените на пшеницата и царевицата в страната следват развитието на международния пазар. Цените на руската и украинската пшеница се покачиха с около 20 долара на тон през последните няколко седмици. Очаква се пазарът да се стабилизира в следващите няколко месеца, тъй като на днешните цени има голямо предлагане на хлебна пшеница от Франция, Германия, Полша и Прибалтийските републики.

Очакваното производство на слънчоглед у нас тази година е около 1,7 млн. тона, или с около 200 хил. тона по-малко от миналата година. Цената на слънчогледа ряз- ко се покачи през последните няколко седмици поради обтегнатия баланс на слъчногледа и рапицата в Европейския съюз. В момента маржовете на преработвателите на слънчоглед са отрицателни и се очаква или спад в цената на слънчогледа, или покачване на цената на слънчогледовото масло. По-голяма изглежда вероятността да падне цената на слънчогледа, тъй като слънчогледовото масло е вече с около 100 долара/тон по-скъпо от соевото масло и започва да губи конкурентност и търсене в основните средиземноморски пазари.

Заключение

Световният зърнен баланс показва, че площите, засети със зърно и маслодайни култури, не трябва да се увеличават, а дори да намаляват през следващите няколко години поради стагнацията в търсенето. Цените на зърно и маслодайни култури ще останат под натиск, за да спадне тяхното производство. Потребителите на зърнени и маслодайни продукти ще бъдат в благоприятна позиция, тъй като може да изчакват да осъществяват техните покупки въз можно най-късно поради ниския риск от покачване на цените. В краткосрочен план тези прогнози може да бъдат променени единствено в случай, че има значителни климатични проблеми някъде по земното кълбо, които да доведат до значителен спад на производството.

Б.а. - Информацията е изготвена по материали на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и Световния съвет по зърно (IGC).