Съдържание – бр.4, 2014г. Новини от FEFAC Т. Бабусцио, Н. Лекок, Ал. Дьоринг - Общо становище – стр.6 Информация от СПКФ Научно-практическа конференция - “Новости в производството на комбинирани фуражи и в храненето на животните” (продължение от бр. 3)– Б. Маринов - Съвременни аспекти в храненето на птиците - стр.7 Постигане на здраве чрез иновативни капсулирани киселини - стр.12 О. Самодияван, Д. Янкова - ЗA Herba Meth Plus - стр.14 А. Илчев, Г. Ганчев - Използване на нето енергията при храненето на свине - стр.17 М. Владимиров - Възможности пред фуражното производство в Програмата за развитие на селските райони през периода 2014 - 2020 година - стр.20 Цена на комбинираните фуражи, зърнените житни и белтъчните фуражи - стр.22 Безопасност на фуражите П. Манева, В. Дойчева - Последствия от завишено съдържание на хидроксиметилфурфурал при хранене на пчели – стр.24 Запазване на състоянието на свобода от PEDv (вирус на епидемична диария при свинете) в Европейския съюз. – стр.25 А. Мотовски - Биосигурност на свинефермите – стр.26

 Научно-практическа конференция

Използване на нето енергията при хранене на свине

Проф. дсн АТАНАС ИЛЧЕВ, доц. д-р ГАНЧО ГАНЧЕВ, Аграрен факултет на Тракийския университет в Стара Загора

Енергията във фуражите е възприета за основен показател за тяхната хранителна стойност поради няколко причини:
- всички органични вещества (92-95% от сухото вещество - СВ) съдържат енергия;
- равнището на продуктивност на животните се определя основно от съдържанието на енергия в дажбата;
- потребностите от хранителни вещества при животните са пропорционални на потребностите от енергия.

Общото съдържание на енергия във фуражите, която се освобождава при пълното окисляване на хранителните вещества, се нарича бруто енергия (БЕ). Съдържанието на БЕ е приблизително 18,5 мДж/кг СВ и варира слабо при отделните фуражи (табл.1).

В процеса на трансформиране на енергията част от нея се губи като химична (отделена с фекалиите, урината и чревните газове), а друга - като топлина (фиг. 1).

Фигура 1. Схема на разпределение на енергията на фуражите, приети от животните. Плътните линии показват полезната енергия, а пунктираните - загубата на енергия (по Тодоров и др., 2011)

Загубата на енергия с фекалиите е голяма и варира в широки граници ( от 10 до 30 % от БЕ) в зависимост от качеството на фуража (най-вече от съдържанието на влакнини).

Загубите на енергия с урината и метана зависят от вида на животните. При непреживните животни те са сравнително малки (3 до 6 % от смилаемата енергия - СЕ, на фуража), докато при преживните могат да достигнат от 20 до 21 %. Разликата се дължи на големия брой микроорганизми в търбуха на преживните животни, които използват въглехидратите на фуража за образуване на газове (основно метан). При свинете според Nobelt (2005) с метана се губят от 0,4 % (при подрастващи прасета) до 1,5 % (при свине майки) от СЕ на фуража. Загубата на енергия с урината е по-голяма и е в пряка зависимост от съдържанието на азот в дажбите.

Отделената от животните енергия във вид на топлина (общата топлопродукция) се формира основно от два източника - т.нар. топлинен инкримент и от енергията, изразходвана за поддържане на живота (кръговрата на веществата, кръвообра щението, дишането, минималното придвижване на животните и др.). Топлинният инкримент представлява допълнителната загуба на енергия като топлина над тази за поддържане на живота при гладуващи животни (топлинно нарастване). Дължи се на приемането на допълнителна храна и на обменните процеси от тази храна в организма на животните.

Друга причина е невъзможността да се използва напълно енергията на абсорбираните от храносмилателния тракт хранителни вещества. Например, при окислението на глюкозата в аденозинтрифосфата (АТФ) преминават 69 % от енергията, а останалите 31 % се губят като топлина. Образуването на 1 кг протеин в тялото е съпроводено от загуба на 2,5 мДж топлина.

Енергията, отделена като топлина чрез топлинния икримент, не може да се използва от животните (с изключение за поддържане на телесната температура при животни, отглеждани при ниски температури) и се отчита като загуба на бру- то енергията на фуража. Компонентите, които формират топлинния икримент, са температурата, отделена от храносмилане и абсорбция, от обменните процеси в организма, от ферментацията на хранителни вещества в храносмилателният тракт и от отделените екскременти. Количеството на топлината, отделена от смилане и абсорб- ция, представлява най-голям дял в топлинния икримент (10-20 % от обменната енергия - ОE, за поддържане, NRC, 2012).

Нето енергията (НЕ) е тази част от енергията на фуража, която е на разположение на животните за полезни цели (за поддържане на живота и за продуктивност). Намира се, като от обменната енергия се извади топлинният икримент. Тя е най-точната мярка за енергийната хранителност на фуражите и единствената система, при която потребностите на животните и съдържаща се в дажбите енергия се изразяват на еднаква база.

Ефективността на използване на ОЕ (НЕ/ОЕ) варира в зависимост от това за какво ще се използва енергията (отлагане напротеин, мазнини, мляко и др.), от химичния състав на фуража и от възрастта на животните. Според Nobelt (2005) при опити с различни категории свине оползотворяването се увеличава, когато съдържанието на мазнини и скорбяла в дажбите са високи, и намалява, когато нарастват влакнините и протеинът (фиг.2). Разликите се дължат на ефективността на оползотворяване на хранителните вещества, които са 90 % за смилаемите мазнини, 82% за скорбялата, 73% са захарите, 58 % за смилаемия протеин и 58 % за смилаемите влакнини.

Фигура 2. Оползотворяване на енергията от хранителните вещества при растящи прасета (по Nobelt, 2005)

На какво се дължи лошото оползотворяване на енергията от протеина? Лошото оползотворяване на енергията от протеина е свързано с обмяната на азота.

Протеинът в тялото на животните не е статичен, а постоянно се разгражда и се замества с нов - кръговрат на азота (turnover). За едно денонощие в организма на свинете се разгражда и ресинтезира около 400 г белтък. Освободените при разграждането на протеина аминокиселини се смесват с абсорбираните от храната аминокиселини и заедно образуват резервоар (pool). Една част от аминокиселините на този резервоар се използват за синтез на нови белтъчини, друга - за синтез на редица аминокиселинни производни, а трета се разгражда, при което се образуват отпадни продукти.

Както при анаболизма, така и при катаболизма на белтъчини e необходима енергия. Енергия е необходима и за обезвреждане на отпадните продукти от обмя- ната на азота. Във връзка с това колкото по-високо е количеството на протеина в дажбите, толкова по-големи са загубите на енергия. Това намалява достъпната за животните енергия. Повечето от загубите настъпват още при превръщането на СE в ОE и са свързани с отделянето на азот с урината под формата на карбамид, пикочна киселина, креатин, амоняк и хипурова киселина.

Загубите на енергия като топлинен инкримент при превръщането на ОЕ в НЕ се отнасят за всички хранителни вещества, но са най-големи при протеина. Според Nobelt (2005) на всеки грам от смилаемия суров протеин тези загуби са 2,0 ккал от смилаемите влакнини - 1,2 ккал, от смилаемите мазнини (СмМ) - 1,0 ккал, и на 1грам скорбяла - 0,75 ккал. Следователно, заместването на 1 грам протеин от даж- бата с 1 грам скорбяла ще доведе до увеличаване на НЕ с около 1 ккал. Петкратно по-голямо е увеличението при заместване на протеин с мазнини.

Предимства на оценката по НЕ при балансиране на дажбите за свине:

1. Оценките на енергийната хранителност по СЕ или по ОЕ не отчитат топлин- ните загуби при оползотворяването на хранителните вещества, с което надценяват съдържанието на енергия в белтъчните фуражи, и тези, богати на сурови влакнини, и подценяват източниците на мазнини и скорбяла. Това води до съставяне на дажби, богати на протеин и влакнини. (табл. 2)

2. Прилагането на система с използването на НЕ променя реда на включване и процента на участие на компонентите в дажбите (фиг. 3). При компютърно съста- вяне на рецепти предимство имат компонентите, богати на скорбяла и мазнини.

Фигура 3. Относителни стойности на някои фуражни компоненти за хранене на свине, изразени в ОЕ и НЕ (Quinou et al., 2011).

3. Системата с използване на НЕ улеснява съставянето на дажби с ниско съ- държание на СП. Това води до намаляване на цената на комбинираните фуражи (фиг.4).

Фигура 4. Ефект от използването на ОE или НE върху цената на гроуерни комбинирани фуражи, балансирани при различни пазарни цени на соевия шрот (Nobelt, 2005)

4. Балансирането на дажби с ниско съдържание на СП изисква използването на синтетични аминокиселини. Това намалява излишъците на азот в дажбите и предпазва околната среда от замърсяване (фиг.5).

Фигура 5. Ефект от използването на ОE или НE върху съдържанието на аминокиселини в дажбите на растящи прасета (СП = 17,0 % при ОЕ и 15,4 % при НЕ)

5.Чрез системата за оценка по НЕ може сравнително добре да се предскаже очакваната продуктивност на животните (фиг.6). В редица опити е установено, че животните за угояване могат сами да регулират консумацията на енергия при хранене на воля с комбинирани фуражи, съдържащи от 8,7 до 10,5 мДж НЕ/килограм.

Фигура 6. Ефект от съдържанието на НЕ върху прираста при постоянно съотношение лизин: НЕ (Quiniou and Noblet, 2011)

6. Използването на дажби с ниско съдържание на СП, но балансирани по СЕ или ОЕ води до увеличаване на съдържанието на мазнини в трупа. Причината е свързана с по-ефективното оползотворяване на енергията (намалена загуба на енергия с урината и намалено отделяне на топлина от обмяната на азота) при дажби- те с ниско количество на протеин. Приетата излишна енергия се натрупва във вид на мазнини в трупа (табл. 3). При балансиране по НЕ съставът на тялото не се променя (табл. 4).

7. Използването на нископротеинови дажби и балансирането им по НЕ може значително да намали топлинния стрес при животните, отглеждани при висока температура на околната среда. За цел- та към дажбите като източник на енергия трябва да се включва растителна или животинска мазнина. Поради високата енергийна хранителност на мазнините и ниската топлопродукция, получавана при използването им, животните понасят сравнително по-леко топлинния стрес. Резултатите от подобен опит са дадени в табл. 5.

8. Съдържанието на НЕ във фуражите може сравнително лесно да се изчисли от химичния анализ на компонентите или от показателите за хранителната стойност на дажбата чрез използване на следните регресионни уравнения (по NRC, 2012):

НЕ1 = 2,73 x СмП + 8,37 x СмМ + 3,44 x скорбяла + 2,89 x СО, където: СО - смилаем остатък СО = [СмОВ - (СмП + СмМ + скорбя- ла + СмКДВ)], където: КДВ са киселинно-детергент- ни влакнини

НЕ2 = 0,726 x ОE + 1,33 x СМ + 0,39 x скорбяла - 0,62 x CП - 0,83 x КДВ

НЕ3 = 0,700 x СE + 1,61 x СмМ + 0,48 x скорбяла - 0,91 x CП - 0,87 x КДВ.