Съдържание – бр.6, 2012г. Постигане на желаните резултати чрез информираност, управление и отговорност– стр.6 Безопасност на храните и фуражите Обобщена информация за микотоксините – стр.10 Технологии и качество на фуражите Поддържане на безопасността на парния котел във фуражния завод – стр.18 Инцидентите със силозите за зърно са напълно предотвратими – стр.19 Прецизно откриване на протеини, получени от преживни животни във фуражите – стр.20 Фуражни суровини и компоненти Смилаемост на аминокиселините в четири рапични шрота и един соев шрот при подрастващи прасета – стр.23 Потенциалът на люцерновото брашно като фураж за риби – стр.25 Годишно съдържание за 2012г – стр.27

Инцидентите в силозите за зърно са напълно предотвратими

С отглеждането на все повече зърнени култури от фермерите в целия щат никнат силози за съхранение на зърното на място. “Обработваме много повече царевица, отколкото преди и правилното манипулиране на всички зърнени култури може да помогне за намаляване на нещастните случаи, свързани със съхранението в силози”, изтъква Jason Ward, координатор и сътрудник в отдела за разпространение на знания на катедрата по земеделие и биологично инженерство в Университета в Мисисипи (САЩ).

Ward отбелязва, че влагата, развитието на плесени или разлагането на зърното могат да предизвикат слепване на зърното от царевица, ориз, соя или пшеница. Температурните разлики между въздуха вътре и извън силоза причиняват миграция на влагата или към стените на силоза, или към центъра. Зърното може да прилепне към стените и да образува твърдо ядро, което пречи на свободното изтичане на зърното при разтоварването. Той посочва, че понякога фермерите или работниците се катерят в силоза и се опитват да разбият зърното с дълъг метален прът, без да помислят за възможните опасности. Кошовете за зърно или силозите могат да се превърнат в смъртоносни капани, когато зърното се откърти и се превърне в лавина, която да задуши или да смачка работника. Въздухът в плътно конструираните силози също може да бъде опасен и запалим.

“Ако някой стои на дъното и се опитва да откърти зърното от стените на силоза, той може да бъде затрупан”, казва Ward. “Ако стои върху купчина зърно, за да разбие кората, или ако част от втвърденото зърно се разхлаби и потъне под него, той може внезапно да падне в кухината и зърното да го засипе отгоре”.

Човек може да попадне в капан за секунди. Понеже много фермери работят сами и от тях не се изисква да използват предпазно оборудване, опасността е още по-голяма. “Винаги казвам, че първото правило при влизане в силоз е никога да не се влиза в него”, подчертава Ward. “Тъй като това на практика не е реалистично, казвам на хората никога да не влизат в силоз сами. Уверете се, че някой знае, че сте вътре. Уверете се, че шнековете са изключени, блокирани и на тях е поставена бележка, в която се съобщава на другите, че сте вътре в силоза. Уверете се, че вентилаторите работят, за да поддържат циркулацията на пресен въздух”.

Според Ward по проблема трябва да работи екип от трима души: един на върха до вратата, един върху зърното, екипиран с предпазен колан или въже, и един на земята, за да помага, ако е необходимо.

За изваждането на затрупани в зърно работници се предлагат няколко вида фабрично направени изделия за осъществяване на спасителни операции, като “кесони”. Те са задължителни при поддържане на по-големи промишлени зърнени бази, в които трябва да се спазват стандартите на службата по трудова безопасност към Департамента по труда на САЩ. Ward и колегите му от университета в Мисисипи са разработили евтин “кесон” от шперплат и дърво. Инструкциите могат да се получат онлайн от сайта на университета, публикация 2598, озаглавена “Построяване на един “кесон” за спасителни операции в зърнени силози” - http://msucares.com/pubs/publications/p2598.pdf.

“Кесонът”, който по същество е преносима тръба, пречи на зърното да тече срещу попадналата в капан жертва. Тогава зърното от вътрешността на тръбата може да се извади, като се създаде свободно пространство около жертвата и се облекчи налягането, което й пречи да се освободи и да излезе.

Макар че правилното управление на влагата в силозите осигурява свободното движение на зърното, Ward казва, че ако то се слепи, на пазара се предлагат продукти, които могат да разбият образувалите се ядра, без никой да влиза в силоза. Повечето от тях изискват предварителен монтаж преди запълването на силоза.

Erick Larson, специалист по зърното в Службата за популяризиране на знанията към университета, отбелязва, че правил-ното боравене и съхранение на зърнените култури след прибирането на реколтата предпазва хората и повишава доходите. “Зърното е жив организъм и трябва да го поддържаме сухо и хладно, за да запазим качеството”, казва Larson. “Когато температурите преминат от 35°С през лятото към -4°С през зимата, може да имаме проблеми с кондензацията на влага вътре в силоза или каквото и да е складово съоръжение. Освен това качеството може да бъде влошено от микотоксини, по-специално афлатоксин, ако зърното не се съхранява правилно”.

Включването на вентилатори, които да вдухват въздух през зърното в силозите, поддържа зърното сухо и при стабилна температура. Вентилаторите обикновено се намират на дъното на силоза под вентилирания под. “Обаче това може да предизвика отлагане на влага в горния слой зърно и да създаде твърда кора, която да стане опасна”, посочва той.

Larson подчертава, че много ферми може да не разполагат с работници на пълен работен ден по това време на годината. Персоналът с намален състав означава, че хората могат сами да застрашат безопасността си, ако работят без партньор. “Фермерите разчитат на себе си и често попадат в беда, като извършват цялата поддръжка сами, вместо да се подсигурят някого да им помага”, казва той. “Те може да не възприемат силозите като опасно място, тъй като те са нещо ново за много от зърнопроизводителите в Мисисипи”.

“Използвайте здрав разум и знанията си за мерките за безопасност, когато работите в зърнени силози. Поддържайте зърното безопасно. Поддържайте своята безопасност и тази на работниците, които боравят със зърното,” препоръчва Larson.
www.porknetwork.com

 

Прецизно откриване на протеини, получени от преживни животни, във фуражите.

От много години вече кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (болестта “луда крава”) оказва огромно политическо и икономическо влияние. След 2001 г. от Европейската комисия бе въведена пълна забрана за употреба на преработени животински протеини, за да се осигури и поддържа висока степен на защита за потребителите. Но поради намаляващия брой на животните, страдащи от спонгиформна енцефалопатия през последното десетилетие, Комисията на ЕС позволи възможно частично вдигане на забраната. Тази поправка е описана в Пътна карта 2 за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии, която съдържа строги правила за забрана на преработени протеини, получени от преживни животни, както и продължаване на забраната за вътрешновидово рециклиране на преработени протеини.

За осъществяването на преработената стратегия са необходими надеждни и проверени аналитични процедури, с които да се определи видовият произход на тези животински субпродукти. За целта са разгледани няколко метода, които се основават на микроскопски и спектроскопски изследвания. Освен това, за да се постигне бърза скринингова процедура за заводите, произвеждащи протеини от животински произход, бяха разработени и бързи белтъчноспецифични тестове на базата на технологията ELISA. Засега аналитичните процедури, които дават възможност да се определя ДНК, обещават да са с най-голям потенциал. Във фирма TNO Triskelion BV, Холандия, са разработени различни методи за полимеразна верижна реакция (ПВР) в реално време за специфично откриване и разграничаване на ДНК, получена от няколко вида животни, като преживни (говеда, кози и овце), свине и птици. Доказано е, че тези методи са подходящи за анализ на преработени протеини от животински произход, които по правило преминават през обработка в продължение на 20 мин при 133º С и 3 бара налягане. Освен това, за да се изключи възможността за отрицателни въздействия на средата, тези методи се валидират чрез многобройни проби, включващи различни видове месо-костно брашно. Методите на ПВР в реално време доказват приложимостта си и в проследяването на различни протеини от животински произход във фуражни проби.

Оценка на метода

В следващата фаза разработеният от холандската фирма метод на ПВР в реално време за определяне на ДНК, специфична за преживни, бе подложен на по-нататъшна оценка в сътрудничество с Референтната лаборатория на ЕС за животински протеини във фуражните компоненти (EURLAP). Освен задълбочена оценка на метода, която се прави по отношение на неговата специфичност и чувствителност към ДНК от различни видове животни, той се изпитва и за неговата пригодност при използване на различни видове лабораторно оборудване и реактиви.

Вследствие на положителните резултати EURLAP реши да продължи и да организира междулабораторно изследване за валидация. Участници в това изследване, което се проведе през първото тримесечие на 2012 г., бяха 12 независими института от Европа...