Съдържание – бр.5, 2012г. Информация от СПКФ Да запознаем по-добре обществеността с фуражното производство и неговото устойчиво развитие – стр.6 Технологии и качество на фуражите Тестване за скрити микотоксини – стр.10 Фуражни суровини и компоненти Оценка на ефикасността на токсфинTM сюприйм за намаляване на усвояването на зеараленон от женски отбити прасета – стр.12 Концентрация на енергия и смилаемост на аминокиселините в три соеви шрота при храненето на подрастващи прасета – стр.14 Евтини и висококачествени фуражи за малки прасета – стр.17 Използване на ензими във фуражи за птици за повишаване на доходите - стр.19 Как пробиотиците могат да играят роля в птицевъдството – стр.21 Намаляване на разходите за фуражи за птици с фитогени – стр.22 Хранене Да накараме малките прасета да консумират повече фураж – стр.25 Качеството на гранулите и подобряването на прираста и оползотворяването на фуража при бройлери– стр.27

Да запознаем по-добре обществеността с фуражното производство и неговото устойчиво развитие

Днес производителите на фуражи все повече изпадат в по- ложението да защитават своя бранш в разгорещените спорове за устойчивото му развитие и как най-добре да се осигуряват храни за населението в света. Макар че не винаги е лесно да се намерят точните думи, за да се обясни на непрофесионалиста сложността в дейността на фуражната промишленост, ето пет позиции, които да си припомните следващия път, когато някой започне да недоволства от нарушаването на околната среда, причинено от отглеждането на стопански животни и от производството на фуражи.

1. Фуражната промишленост всъщност приляга най-добре на почти всяка дефиниция за устойчиво развитие.
Организацията на обединените нации дефинира устойчи- востта като управление и съхраняване на природните и чо- вешките ресурси, които да отговарят на потребностите на днешния ден и на бъдещето. Точно това правят и производи- телите на фуражи - вземат налични хранителни и здравослов- ни продукти и ги използват за производство на храна по друг начин. Нереализираните изделия от хлебопроизводството и сладкарството, пшеничените отсевки и трици, сушеното спиртоварно зърно и соевият шрот щяха да се смятат за от- падъчни продукти, ако не беше фуражната промишленост.

2 Фуражната промишленост помага за намаляване на емисиите от парникови газове.
Преживните животни допринасят само с 2 % за глобалните парникови газове, но си навличат прекомерно много обвинения за метана и другите атмосферни газове. Повечето метан се образува при разграждането на фуража в търбуха. Преживните животни консумират растителна храна, която се разгражда предварително от микроорганизмите в търбуха, после я връ- щат обратно и я дъвчат отново. По време на този процес, при който търбухът действа като ферментационен съд, се обра- зува метан и се изхвърля през устата на животното, което става независимо дали кравата пасе трева на пасището или поема концентрат в обора. Обаче производителите на фураж постоянно откриват фуражни компоненти,с които бактерии- те в търбуха произвеждат по-малко метан, като се освобож- дава повече енергия за производство на месо и мляко. Отделяният от тора метан е друга цел за намаляване на парниковите газове. Някои фуражни компоненти като трици- те не се разграждат напълно от свинете. Много производи- тели на фуражи добавят ензими към фуража, за да подобрят усвояването на фуражните компоненти и да повишат стой- ността на фуража като източник на енергия, протеин и други хранителни вещества.
Аналитиците изчисляват, че приносът на свиневъдството към глобалното затопляне може да се намали с около 4 млн. т въглероден диоксид, еквивалентен на емисиите на почти 1 млн. леки коли всяка година, като се използва един ензим, широко употребяван в Европа.

3 Фуражното производство запазва природните ресурси.
Производителите на фураж постоянно намират алтерна- тивни фуражни компоненти, за да намаляват количеството на азота или фосфора в тора и в отпадните води. Фактически холандските птицевъди сега са длъжни да използват фитаза при производството на фураж. Фитазата е ензим, който по- добрява смилаемостта на фосфора и намалява количеството му в тора.
Освен това фитазата не само намалява количеството на неразградения фосфор в тора, но и понижава необходимостта в смеската да се използва неорганичен фосфор. Източниците на неорганичен фосфор са ограничени и бързо се изчерпват. Следователно, чрез включването във фуража на ензим, който позволява прасетата да усвояват по-добре фосфора от зърне- ните храни като част от смеската изчерпването на неорга- ничните фосфати може да се забави.
Производителите на фуражи се стремят също активно да намаляват количеството на азота. Неразграденият протеин в смеската за птици отива в тора, където бързо се превръща в амоняк, нитрати и азотен оксид. Амонячните емисии в атмос- ферата предизвикват подкиселяване на водата или киселинни дъждове. Проникването на нитратите в подпочвените води застрашава източниците на питейна вода. Азотният оксид заедно с метана и въглеродния диоксид допринася за глобално- то затопляне. Производителите на фураж са наясно с това и работят върху решаването на проблема.
Научните изследвания показват, че включването във фура- жа на ензима протеаза може да подобри смилаемостта на ами- нокиселините с 3 до 8 %, което позволява на производителите да използват по-малко протеин, главно под формата на соев шрот. Поемането на по-малко протеин от животното означа- ва по-малко азот в тора и по-малък риск за околната среда от азотния оксид, преминал в атмосферата, или от азота, про- никнал във водоснабдителната мрежа.
Някои изследвания показват, че включването на протеаза във фуража може да понижи съдържанието на азот в тора с до 15 %, а амонячните емисии - с до 35 %. Това е консервативна оценка. Други изследвания посочват много по-големи иконо- мии.
Изчислено е, че всяка година в Европа се произвеждат 15,9 млн. т месо от бройлери, а лимитът за органичен азот е 170 кг на хектар. Използването на протеаза заедно с нискобелтъчна смеска би означавало, че торът ще е достатъчен за 80 000 ха обработваема земя по-малко - почти площта на обработва- емата земя в Холандия. Или би могло да се произведат годишно още 310 млн. пилета бройлери с тегло от 2 до 5 кг, без да са необходими допълнителни площи за наторяване.

4 Производителите на фуражи намаляват количеството на използваното рибно брашно.
Преди 40 години в смеските за птици и свине се използваха 90 % от произведеното рибно брашно. Днес се използва по-мал- ко от една трета от това количество. Фуражите за аквакул- тури поемат останалото, но дори фуражите за риби са преиз- числени да съдържат по-малко рибно брашно. Производителите на аквакултури в САЩ работят съвместно със селекционерите на растения за създаване на сортове фуражен ечемик с ниско съдържание на фитат, за да намалят количеството на използ- ваното в смеските рибно брашно и количеството на фосфора в отпадъчните води при отглеждането на риба.
Най-добрите практики в аквакултурите създават серия стандарти за екоетикетиране, при което се поставя една звезда, ако преработвателният завод спазва протокола за ус- тойчивост; две звезди, ако фермата също го прави; три звез- ди, ако люпилнята спазва тези изисквания и четири звезди, ако участва фуражният завод. Според указанията на Глобалната асоциация по аквакултури най-добрите практики в аквакулту- рите изискват фуражните заводи да получават половината от тяхното рибно брашно от сертифицирани източници до 2015 година.

5. Светът иска повече протеин.
Търсенето в света на висококачествен протеин от месни и млечни продукти нараства благодарение на увеличаващото се население, което разполага с повече налични доходи. При глобално население, очаквано да достигне 10 млрд. към 2050 г., много експерти смятат, че производството на храни трябва да се увеличи с 40 %, за да отговори на търсенето. И повече- то са съгласни, че съвременните селскостопански практики, които включват торенето на културите и храненето на сто- панските животни с промишлени фуражи, са най-устойчивият начин за производство на храната, необходима за световното население.

Feed International, 9/10, 2012