Съдържание – брой 2/2021 г.

 

Обучения, организирани и провеждани от Съюза на производителите на комбинирани фуражи............................................................................ стр. 2

Общо събрание на Съюз на производителите на комбинирани фуражи....................................................................................................стр. 4

Доклад за дейността на УС на СПКФ 2018-2020 г. .............................стр. 6

 

ХРАНЕНЕ

AБ Виста изследване: Влакнините при моногастричните животни - от нежелани до полезни хранителни вещества - Xavière Rousseau – Global Support Manager, ABVista ....................................................................стр. 16

Вирусите във фуража за животни се нуждаят от повече внимание...............................................................................................стр. 19

Подробно проучване, сравняващо ефекта на растителен холин и синтетичен холин хлорид върху растежа на пилета-бройлери - Dr. Pankaj Kumar – Ветеринарен лекар във Ветеринарна болница Behral, Distt. Sirmour (H.P.), Индия; Dr. Shikha Sharma – Ветеринарен лекар във Ветеринарна болница Karhara, Distt. Firozabad (U.P.), Индия ...................................................................................................стр. 20

Растителен холин. Естествени и силно биодостъпни холин и биотин.................................................................................................стр. 24

Защо холинът се пренебрегва при хранене на моногастрични животни? ..............................................................................................стр. 26

НОВИНИ

Производството на комбинирани фуражи в ЕС и Великобритания през 2020 г. остава стабилно ......................................................................стр. 27

ЕС е една крачка по-близо до използването на преработени животински протеини във фуражите за животни ................................................. стр. 28

НАУКА

Полезни свойства и приложение на някои билки при лечение на чернодробни заболявания - Ас. д-р Александър Атанасов – Тракийски университет, Ветеринарномедицински факултет, секция Хранене и диететика ....................................................... стр. 29

Пробиотиците – пътят напред - Jens Noesgaard Jørgensen – старши продуктов мениджър – свине здравеопазване, CHR. HANSEN, Дания .................................................................................................. стр. 31

   

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 


 

 

Полезни свойства и приложение на някои билки при лечение на чернодробни заболявания

 

Ас. д-р Александър Атанасов

 

Тракийски университет, Ветеринарномедицински факултет, секция Хранене и диететика

 

Възможностите за лечение на често срещани заболявания като чернодробна цироза, чернодробна стеатоза, хроничен и вирусен хепатит при хора, селскостопански животни, птици и риби са ограничени. Ефективността на консервативното лечение със стандартни лекарствени препарати, като интерферон, колхицин, метформин, пенициламин или кортикостероиди в редица случаи са незадоволителни и съпътствани с отрицателни странични ефекти.

 

Необходимостта от използване на ефективни терапевтични средства (без проява на нежелани странични реакции при този вид заболявания) налага да се обърне поглед към алтернативните методи за лечение.

Лечебните растения намират все по-широко приложение във ветеринарната медицина при профилактиката и терапията на различни заболявания най-вече при селскостопанските животни. Цели растения, отделни техни части или растителни екстракти се използват не само в нативен вид, но и под формата на добавки и лекарствени препарати. Употребата на растения и на техните препарати с лечебна цел изисква много добри познания, голяма съобразителност по отношение на видово специфичните ocoбености на животните и тяхната чувствителност към всяко растение и предпазливост с цел избягването на нежеланите странични действия на активните вещества. През последните години чрез серия от клинични и фундаментални научни изследвания задълбочено са проучени голям брой растения, които традиционно са били прилагани от лечители и билкари в тяхната практика от древността до наши дни. Част от обектите на тези проучвания са куткин (Picrorhiza kurroa), куркума (Curcuma longa), зелен чай (Camellia sinensis), както и женско биле (Glycyrrhiza glabra). В повечето случаи, експериментите не само потвърждават традиционния опит, но и спомогат за разкриване на механизмите, чрез които се осъществяват терапевтичните ефекти след прием под формата на нехранителни добавки в дажбата.

Куткинът или пикроливът e индийско лечебно растение, традиционно използвано в Аюрведичната медицина за профилактика и при лечение на заболяванията на черния дроб (Luper, 1999). Билката е представител на семейство Scrophulariaceae и се среща в северозападния Хималайски регион в Индия и Непал при над 3000 м. надморска височина. Химически активната субстанция e куткин, който представлява сложен микс от иридоидни гликозиди (Picrosides I, II u III)(Luper, 1999). Проведените клинични проучвания с куткин са много по-малко в сравнение със Silybum marianum, но въпреки това неговия хепатопротективен ефект, е установен и е сходен с последния (Sarsawat et al., 1993). Куткина е с доказано защитно действие на чернодробни клетки спрямо различни видове токсини, като тетрахлорметан (Santra et al., 1998), етанол (Singh et al., 2000), афлатоксин В1 (Rastogi et al., 2001), ацетаминофен (Singh et al., 1992), тиоацетамид (Dwivedi et al., 1991), окситетрациклин (Sarsawat et al., 1993) и други. Друг фактор, с хепатопротективен ефект е противовъзпалителното действие на куткина. То се дължи основно на Apocynin, един от активните компоненти на растението (Luper, 1999) и се проявява с инхибиращ ефект върху про-възпалителни клетки като неутрофилните левкоцити, макрофаги и мастоцити. Някои авторите предлагат, че това се дължи на инхибиране на мембранно-медиираната активация на тези клетки (8-адренергичните рецептори) (Luper, 1999). При проведени изследвания е установено, че Apocynin е в основата на подтискане развитието на индуциран липополизахариден емфизем при хамстери (Stolk et al., 1994) и образуването на улцерозни лезии при плъхове, инжектирани подкожно с бустер (адювант на Фройнд)(Hart et al., 1992). От друга страна куткина притежава сигнификантна антиоксидантна активност, чрез потискане на липидната пероксидация и образуването на свободните радикали в чернодробните клетки (Russo et al., 2001). Той стимулира също така и ензима полимераза А в ядрото на хепатоцитите и активира рибозомалния синтез на протеи, което от своя страна стимулира чернодробната регенерация (Luper, 1999). Употребата на растението е широко разпространена в Индия без да има данни в литературата за сериозни нежелани реакции. LD50 за куткина е 2600 mg.kg-1 при плъхове, а максималната доза, при орален прием на корен от растението е около 3-6 mg.kg-1 (Thorne, 2001).

От древни времена куркумата широко се култивира на територията на цяла тропическа Азия и отчасти в Африка. За нейна родина се приема конкретно района на Източна Индия и Виетнам. Основното й приложение е за хранителни и медицински цели (Wickenberg et al., 2010). Най-добре изследвания компонент на куркумата е куркумин, като неговото съдържание варира от 0.3 до 5.4%. Наред с това е установено съдържание на летливо масло 4 – 14%, а също така и на тумерон, атлантон и зингиберон (Maiti et al., 2007). Доказано е, че куркумина се абсорбира много слабо след перорален прием за разлика от парентерално приложение. Най-вероятно тази разлика между ентерално и парентерално действие се дължи на няколко фактора. Най-съществения от тях е влиянието на храносмилателната система. Проучванията при животни са установили, че 40 – 75% от постъпилия куркумин преминава и се отделя от храносмилателната система в непроменен вид (Anand et al., 2007). Останалата част се резорбира през чревната лигавица или се метаболизира в черния дроб (Shoba et al., 1998). Летливото масло и куркумина оказват мощно противовъзпалително действие (Hsu and Cheng, 2007). При оралeн прием на куркумина при остри възпалителни процеси ефективността е както при кортизон или фенилбутазон, а при хронични процеси на половина по-слабо спрямо тези препарати, но без проява на странични ефекти (Kumar et al., 2008). Куркуминът оказва влияние и върху производството на жлъчка, включително на холестерол, жлъчни соли и билирубин (Ramprasad and Sirsi, 1957). При проведени експериминти с плъхове е отчетено достоверно повишава в синтеза на жлъчната киселина с повече от 90% (Ammon and Wahl, 1997). Наред с това, той участва активно в понижаване нивото на вредния холестерол (липопротеид с ниска плътност) в кръвта и нормализиране състава на жлъчната течност. Хепатопротекторния ефект на куркумата вероятно е обусловен от нейното мощно антиоксидантно действие (Kumar et al., 2008). От водния екстракт на куркумата е извлечен термоустойчив белтък, който e ефективен срещу супероксидите и при инхибиране на окислително увреждане на ДНК молекулата (Jayaprakasha et al., 2006). Установено е, че подобно на куткина, куркумата предпазва животинския черен дроб от различни токсични вещества, като въглероден тетрахлорид (Park et al., 2000), галактозамин (Kiso et al., 1983), 1-хлоро-2,4-динитробензен (Xiang et al., 1989), 4-хидроксиноненал (Piper et al., 1998) ацетаминофен (парацетамол) (Kumar et al., 2008). Корейски учени са изучавали увреждания на черния дроб, предизвикани от прогресиращи възпалителни заболявания. Специалистите изследвали тъкани и кръвни проби на мишки с хронично възпаление на черния дроб преди и след курса на лечение с куркумин, който се добавял в храната на гризачите за период от 8 седмици. Резултатите от изследванията показали, че употребата на куркумин е довела до намаляване увреждането на чернодробната тъкан. При мишките, хранени с контролна диета, такъв ефект не е наблюдаван (Kim et al., 2010). Увреждане на мастни клетки, некрози и хиперплазия на жлъчни пътища при плъхове, предизвикани от алфатоксин В1 напълно се възстановяват след прием на куркумина (5 mg/d за период от 14 дни). В допълнение към антиоксидантния ефект, куркуминa има способност да повишава детоксикационната функция на черния дроб и облекчава отделянето от организма на голямо количество токсини (Dinkova-Kostova and Talalay, 2008). Въз основа на проведени научни опити, е установено, че куркумата е нетоксична. Не са посочени данни за токсични реакции при стандартни дози на приложение при хора или животни. Не се наблюдава смъртност или тератогенност при каквито и да е дози на куркума, нейни екстракти или активната субстанция куркумин в научни експерименти, използващи плъхове, мишки, морски свинчета и маймуни (Shankar et al., 1980)


Литература

 

 

 

  1. Ammon, H.P.T., M. Wahl (1997). Pharmacology of Curcuma longa. Planta Medica; 57:1-7.
  2. Anand P., A. Kunnumakkara, R. Newman, B. Aggarwal (2007). Bioavailability of curcumin: problems and promises. Mol Pharm, 4(6): 807-818.
  3. Dinkova-Kostova A.T., P.Talalay (2008). Direct and indirect antioxidant properties of inducers of cytoprotective proteins. Mol Nutr Food Res. 52: 128-138.
  4. Dwivedi Y., R. Rastogi, S. Sharma, et al. (1991). Picroliv affords protection against thioacetamide-induced hepatic damage in rats. Planta Med., 57:25-28.
  5. Hart B., I. Elferink, P. Nibbering (1992). Effect of apocynin on the induction of ulcerative lesions in rat skin injected with tubercle bacteria. Int J Immunopharmacol., 14:953-961.
  6. Hsu C.H., A. Cheng (2007). Clinical studies with curcumin. Adv Exp Med Biol., 595:471-480.
  7. Jayaprakasha G., L. Jaganmohan, K. Sakariah (2008). Antioxidant activities of curcumin, demethoxy curcumin and bisdemethoxy curcumin. Food Chem., 98: 720-724.
  8. Kiso Y., Y. Suzuki, N. Watanabe et al. (1983). Antihepatoxic principles of Curcuma longa rhizomes. Planta Med., 49:185-187.
  9. Kumar M., M. Ahuja, S. Sharma (2008). Hepatoprotective curcumin-soya lecithin complex. Sci Pharm., 76; 761-774.
  10. Lupe S.N.D., 1999. A review of plants used in the treatment of liver disease: Part Two. Alternative Medicine Review; 4(3): 178-189.
  11. Maiti K., K. Mukherjee, A. Gantait, et al. (2007). Curcumin–phospholipid complex: preparation, therapeutic evaluation and pharmacokinetic study in rats. Int J Pharm., 330:153-163.
  12. Park E.J., C. Jeon, G. Ko, J. Kim, D. Sohn (2000). Protective effect of curcumin in rat liver injury induced by carbon tetrachloride. J Pharm Pharmacol., 52:437-440.
  13. Piper J.T., S. Singhal, M. Salameh, et al. (1998). Mechanisms of anticarcinogenic properties of curcumin: the effect of curcumin on glutathione linked detoxification enzymes in rat liver. Int J Biochem Cell Biol., 30:445-456.
  14. Ramprasad C., M. Sirsi (1957). Curcuma longa and bile secretion - Quantitative changes in the bile constituents induced by sodium curcuminate. J Sci Indust Res., 16:108-110.
  15. Rastogi R., A. Srivastava, A. Rastogi (2001). Biochemical changes induced in liver and serum aflatoxin B1-treated male wistar rats: preventive effect of picroliv. Pharmacol Toxicol., 88:53-58.
  16. Russo A., A. Izzo, V. Cardile, et al. (2001). Indian medicinal plants as antiradicals and DNA cleavage protectors. Phytomedicine, 8:125-132.
  17. Santra A., S. Das, A. Maity, et al. (1998). Prevention of carbon tetrachloride-induced hepatic injury in mice by Picrorhiza kurrooa. Indian J Gastroenterol., 17:6-9.
  18. Saraswat B., P. Visen, G. Patnaik, et al. (1993). Anticholestatic effect of picroliv, active hepatoprotective principle of Picrorhiza kurrooa, against carbon tetrachloride induced cholestasis. Indian J Exp Biol., 31:316-318.
  19. Shankar T.N.B., N. Shantha, N. Ramesh, et al. (1980). Toxicity studies on turmeric (Curcuma longa): Acute toxicity studies in rats, guinea pigs, and monkeys. Indian J Exp Biol., 18:86-92.
  20. Shoba G., D. Joy, T. Joseph (1998). Influence of piperine on the pharmacokinetics of curcumin in animals and human volunteers. Planta Med., 64:353-356.
  21. Singh AK, Mani H, Seth P. Picroliv preconditioning protects the rat liver against ischemia-reperfusion injury. Eur J Pharmacol 2000; 395:229-239.
  22. Singh V., P. Visen, G. Patnaik, et al. (1992). Effect of picroliv on low density lipoprotein receptor binding of rat hepatocytes in hepatic damage induced by paracetamol. Indian J Biochem Biophys., 29:428-432.
  23. Stolk I., W. Rossie, J. Dijkman (1994). Apocynin improves the efficacy of secretory leukocyte protease inhibitor in experimental emphysema. Am J Respir Crit Care Med., 150:1628-1631.
  24. Thorne I., 2001. Picrorhiza kurroa – Monograph. Alternative Medicine Review 6(3): 319-321.
  25. Wickenberg J., S. Ingemansson, J. Hlebowicz (2010). Effects of Curcuma longa on postprandial plasma glucose and insulin in healthy subjects. Nutrition Journal., 9:43, 1-5.
  26. Xiang Z., X. He, G. Zhou, et al. (1989). Protective effects of an ethanolic extract and essential oil of Curcuma kwangsinensis S. against experimental liver lesions in mice. Chung Kuo Chung Yao Tsa Chih., 14:303-305, 320.